About

неделя, 3 март 2013 г.

Филмите на 2013-та: Потенциалните провали и скритите фаворити


В неделя наградите на Американската филмова академия бяха раздадени и с това филмовата година официално приключи. Понеже не намирам достатъчно причини да ви разкажа за тях в цяла публикация, отделям място тук за едно съвсем кратко обобщение на най-интересното, като бързам да се похваля: тази година ми се получи доста по-добре в прогнозирането на победителите в сравнение с миналата, когато започнах с опитите да разшифровам методологията на Академията - 17 познати от 24 категории общо. Нещата, които не успях да предвидя, бяха изненадващият триумф на Анг Лий със статуетката за най-добър режисьор, победата на Кристоф Валц (за която всъщност трябваше да ми подскаже агресивната медийна кампания в негова подкрепа през последните седмици, довела до натрапчив overexposure, останал някак незабелязан, може би заради интелигентната и скромна личност на австриеца) в категорията "Най-добър поддържащ актьор", втория Оскар за Тарантино, travesty-то при анимациите, за което не ми се говори, необяснимата за мен победа на Lincoln за декори и две от късометражните категории. С това се изчерпват и изненадите на вечерта, значително по-малко на брой от миналогодишните. От неприятна към по-скоро приятна такава пък плавен ход направи водещият на церемонията Сет Макфарлън, който започна противоречиво и продължи... противоречиво, но в доста по-положителен смисъл. Медиите винаги са свързвали рейтингите на живото предаване с host-а, но истината е, че голямата част от аудиторията е привлечена от фасцинацията си към звездите в залата и номинираните заглавия, а тази година деветте ленти в борбата за най-добър филм направиха сериозни суми в бокс офиса. Водещият в същото време е една огромна, лесна мишена, по която запращаме буци критика още преди да сме го видели на сцената (много често заслужено, но понякога не). Макфарлън знаеше това и практически се застрахова срещу негативни ревюта, легитимирайки тъпите скечове (а летящата монахиня, налитаща на Сали Фийлд и Flight с чорапи са дефиницията на "тъпо"), но скъсяването на промотата се оказа ободряващо, за да достигне водещият до високите си точки тук, тук и, разбира се, тук.

Въведението се получи доста по-дълго от очакваното, което съква, защото дойдохте да четете за "Филмите на 2013-та", а ви занимават с Оскари. Сега наистина преминавам към темата на публикацията и ще говоря за филми и то за филми, които ни предстои да гледаме през 2013-та. Дотук ви предложих своя поглед върху най-очакваните блокбъстъри и анимации. Преди да премина към личния си топ на най-обещаващите филми на годината, хвърлям едно последно око на заглавията, които мисля, че ще разочароват, и на тези, които получават твърде малко внимание за потенциала, който притежават.

Започвам с едно заглавие, което стои точно по средата между двете категории (или по-точно аз не знам къде да го поставя) и по принцип е нормално да го пропусна, но, понеже предизвиква особен интерес (по мои наблюдения не само у мен) ще му обърна внимание ексклузивно.

Stoker


Режисьор: Чан-уук Парк
Премиера в България: n/a (1-ви март - САЩ ограничено)
Бюджет: n/a
Синопсис: After India's father dies, her Uncle Charlie, who she never knew existed, comes to live with her and her unstable mother. She comes to suspect this mysterious, charming man has ulterior motives and becomes increasingly infatuated with him.
Трейлър

Онзи ден лентата получи ограничена премиера в САЩ и ревютата заваляха. Въпреки че разочароващите 69% в RT действително ми повлияха, не мисля, че играя нечестно, тъй като и без това нямах намерение да поставям Stoker в топ-а си. Причината за това е съвсем едноизмерна - авторът на сценария Уентуърт Милър (да, същият Уентуърт Милър). Има причина и за това да не го слагам сред потенциалните разочарования, а именно корейския визионер Чан-уук Парк, създател на Oldboy, Sympathy for Mr. Vengeance и Lady Vengeance, чийто първи опит в англоезичното кино е Stoker. Ще бъде жалко, ако филмът не отговори на очакванията. Не на последно място и заради феноменалните постери като този или този например.

----------------------------------------------------

ОК, сега наистина започвам по същество. И с разочарованията, защото позитивизмът така или иначе е надценен:

Има неща, за които не мога да си позволя да имам високи очаквания. "Потенциалните провали" не са филми, които искам да мразя от пръкването им като идея в зародиш, нито се надявам изобщо да се провалят. Когато говорим за провалите като понятие, това предполага някакъв заряд, придаващ особена привлекателност, и най-вече някакво действително очакване. Би имало смисъл да говорим за тях, само ако става въпрос за големи заглавия, с огромно влияние, обикновено от сериозни режисьори. Това са филми, които няма да избегна, само защото смятам, че имат потенциал да разочароват, а напротив, очаквам с огромен интерес. Точно защото всички това е допълнено от поне един рисков фактор, вероятността потенциалната енергия на очакването да се преобразува в кинетична на разочарованието не е никак малка.

За повечето от разгледаните по-долу заглавия дори не очаквам да са откровено лоши. Няма как да не забележите високата концентрация на римейкове и продължения в списъка, но те няма и да се доближат до най-лошите такива през 2013-та, но за безсмислици като G.I. Joe: Retaliation и Pain & Gain The Last Exorcism Part II, вярвам ще разберете, не намирам мотивация да пиша. Гаврата с труп не ми е по вкуса.

Всяко едно от заглавията по-долу започва с огромни претенции и дръзки обещания. И това е основният проблем.

Evil Dead


Режисьор: Феде Алварез
Премиера в България: n/a (5-ти април - САЩ)
Бюджет: 14 млн.
Синопсис: Five friends head to a remote cabin, where the discovery of a Book of the Dead leads them to unwittingly summon up demons living in the nearby woods. The evil presence possesses them until only one is left to fight for survival.
(Redband) Трейлър

Както вече споменах, смятам, че повечето от заглавията тук, дори няма да са скапани в прекия смисъл на думата. Това не важи за Evil Dead. Един от постерите на "Злите мъртви" клас 2013 е доста твърд в убеждението си, че по-ужасяващо нещо никога не сме виждали и никога няма да видим на големия екран. В същото време обаче трейлърът ни плаши с някакви разполовени езици и роботизирани гласове, а от смразяващата клаустрофобия на оригинала от 1981 няма абсолютно никаква следа. Създателите (сред тях иронично се мъдрят и Сам Райми и Брус Кембъл в ролята на продуценти) очевидно не допускат, че може и да сме го гледали, та се опитват да ни продадат такъв безцеремонен булшит. Но добре, да приемем, че трейлърът ни заблуждава, какви могат да са причините филмът да е по-добър отколкото изглежда? Виждаме Диабло Коди, на която предстои и режисьорски дебют тази година, сред сценаристите, но като че ли само Джейсън Райтман знае как се филмират нейни сценарии. Освен това имаме сюжет с изтекъл срок на годност, който само преди година беше иронизиран (с много любов към B-movie-тата, разбира се) доста успешно от Джос Уидън и Дрю Годард в The Cabin in the Woods, а режисьорът Феде Алварез започва в пълнометражното кино с римейк, което е...тъжно.

Ender's Game


Режисьор: Гавин Хууд
Премиера в България: n/a (1-ви ноември - САЩ)
Бюджет: ~ 110 млн.
Синопсис: 70 years after a horrific alien war, an unusually gifted child is sent to an advanced military school in space to prepare for a future invasion.

"Играта на Ендър" е началото на изключителна Sci-fi поредица от американския писател Орсън Скот Кард. Екранизацията има потенциала да постави началото на един много силен нов фантастичен франчайз, a в ролите са както някои от най-талантливите млади актьори на Холивуд - Абигейл Бреслин (Little Miss Sunshine), Ейса Бътърфийлд (Hugo), Хейли Стайнфелд (True Grit), така и ветерани като Харисън Форд и Бен Кингзли, на които не им трябват скобички с филми след имената, за да се сетите кои са. Сега чуйте следното: Режисьорът и сценарист на лентата Гавин Хууд е човекът, отговорен за X-Men Origins: Wolverine. My work here is done.

Oldboy


Режисьор: Спайк Лий
Премиера в България: n/a (11-ти октомври - САЩ)
Бюджет: n/a
Синопсис: An advertising executive is kidnapped and held hostage for 20 years in solitary confinement. When he is inexplicably released, he embarks on an obsessive mission to discover who orchestrated his punishment, only to find he is still trapped in a web of conspiracy and torment.

Oldboy на Спайк Лий теоретично не е римейк, защото се обляга повече на манга комиксите по темата, отколкото на корейската лента от преди 10 години. Историята е блестяща и си струва да си я припомняме често, но не виждам по какъв начин прочитът на Чан-уук Парк може да бъде подобрен, пък дори и в условията на с десетилетие по-развити технологии. Освен това при всички положения ще видим една смекчена американизирана версия.

Man of Steel


Режисьор: Зак Снайдер
Премиера в България: 14-ти юни
Бюджет: 225 млн.
Синопсис: A young journalist raised by his adoptive parents after he was transported to Earth in infancy from the dying planet of Krypton finds himself in the position to save humankind after Earth is attacked.
Трейлър

През тази година ще видим още един вариант на origin story-то на единия от двамата най-култови комиксови герои в историята. Без на никой да му пука имаме ли нужда от това Уорнър Брос и DC ще опитат да върнат поизгубения блясък на Супермен. Точно както направиха с Батман преди време и точно защото тогава сработи, Man of Steel получи The Dark Knight-treatment, свали цветовете с няколко нюанса надолу и ще ни бъде сервиран през юни с помощта на in-your-face режисурата на Зак Снайдер. Когато опиташ да повториш един успех по абсолютно същия начин, обикновено се проваляш (най-болезнена справка - The Hobbit), особено когато персонажите ти изобщо не са подходящи за подобен подход. Обърквам се, докато опитвам да преброя колко пъти историята за Човека от стомана е била рибуутвана, но сега ни обещават, че този път ще е различно и ние вярваме заради името на Крис Нолан сред продуцентите и сценаристите. Не ме разбирайте погрешно, от Man of Steel по никакъв начин не може да излезе откровено лош филм, но след The Dark Knight Rises определено предпочитам здравословната доза скептицизъм.

Pacific Rim


Режисьор: Гийермо дел Торо
Премиера в България: 12-ти юли
Бюджет: 200 – 250 млн.
Синопсис: When an alien attack threatens the Earth's existence, giant robots piloted by humans are deployed to fight off the menace.
Трейлър

Извънземни изчадия излизат от портал в Тихия океан и опитват да ни заличат, но ние изскачаме с роботи, управлявани от невзрачни актьори, които до края на филма се джасат с чудовищата (роботите, не актьорите), а дел Торо си играе с космически бюджет. Да, това е новият му филм. И аз съжалявам.

Oz: The Great and Powerful


Режисьор: Сам Райми
Премиера в България: 8-ми март
Бюджет: 200 млн.
Синопсис: A small-time magician with dubious ethics is hurled off to an enchanting land, where he encounters three witches, as well as the opportunity to transform himself into a great wizard -- and an even greater man.
Трейлър

Сам Райми (уважението, а не очакванията ми към него) и трите вещици са причините изобщо да гледам този безсмислен прикуел.

The Hobbit: The Desolation of Smaug


Режисьор: Питър Джаксън
Премиера в България: 13-ти декември
Бюджет: ~250 млн.
Синопсис: The Dwarves, Bilbo and Gandalf have successfully escaped the Misty Mountains, and Bilbo has gained the One Ring. They all continue their journey to get their gold back from the Dragon, Smaug.

Споменах, че, за да сметнеш нещо за провал, трябва да си имал някакви очаквания. За The Hobbit: The Desolation of Smaug  нямам такива, но тук го разглеждам като част от цялото. А трилогията се очертава като едно продължително, мъчително разочарование.

--------------------------------------------------------

Сега правя завой на 180 градуса, за да обърна внимание на няколко заглавия, които определено имат нужда от такова. Тези, за които смятам, че притежават особен потенциал и които от известно време наричам скрити фаворити. Какво им е скритото, при положение, че идват от имена като Скорсезе, Содърбърг, Бойл и Клуни, ще се запитате. Подготвяйки се за тази поредица обемисти публикации, изчетох доста неща от различни места на мрежата, от които се влияя, включително доста класации с най-очаквани филми на 2013-та. Много малък процент от тях включват споменатите по-долу заглавия и това сериозно ме озадачи. Ето защо:

The Monuments Men
Режисьор: Джордж Клуни
Сценаристи: Джордж Клуни, Грант Хеслов, Робърт М. Едзел (книга)
Синопсис: In a race against time, a crew of art historians and museum curators unite to recover renown works of art stolen by Nazis before Hitler destroys them.

Джордж Клуни не е лош режисьор, а за The Monuments Men той ще разполага с най-якия ensemble cast вие си направете сметка от колко години насам: Самия Клуни, Даниъл Крейг, Мат Деймън, Кейт Бланшет, Джон Гудман, Бил Мъри, Жан Дюжарден, Боб Балабан. Сега прибавете и музиката на Александър Деспла и получавате нещо, което няма как да се провали в нашата и колкото щете още алтернативни вселени.

The Wolf of Wall Street
Режисьор: Мартин Скорсезе
Сценаристи: Джордан Белфорт (книга), Терънс Уинтър
Синопсис: A New York stockbroker refuses to cooperate in a large securities fraud case involving corruption on Wall Street, corporate banking world and mob infiltration.

С нивото, което Скорсезе поддържа вече четирисет години, не може да се похвали нито един друг жив режисьор. През последните години, въпреки напредващата възраст, не се забелязват никакви белези за спад в класата на неговата продукция, независимо документална или художествена. С оглед на това, не виждам как някой не би сметнал новата му лента за събитие. Филмът е базиран на едноименната автобиографична книга на Джордан Белфорт, а в ролята на автора-протагонист е Леонардо ДиКаприо. The Wolf of Wall Street е планиран за премиера в края на годината и няма да съм никак изненадан, ако в началото на следващата се бори за награди.

Side Effects
Режисьор: Стивън Содърбърг
Сценарист: Скот З. Бърнс
Синопсис: A young woman's world unravels when a drug prescribed by her psychiatrist has unexpected side effects.

Содърбърг е категоричен, че Side Effects ще бъде последният му пълнометражен филм. За да се пенсионира сега, по всяка вероятност е доволен от начина, по който приключва кариерата му в голямото кино. Премиерата в САЩ беше още в началото на февруари и филмът получи добри отзиви. Освен това трейлърите  изглеждат обещаващо.

Trance
Режисьор: Дани Бойл
Сценаристи: Джо Ейхиърн, Джон Ходж
Синопсис: An art auctioneer who has become mixed up with a group of criminals partners with a hypnotherapist in order to recover a lost painting.

До преди няколко седмици новото предложение от Дани Бойл някак успяваше да мине покрай мен напълно незабелязано, въпреки че тръгва по кината във Великобритания още този месец. Когато наскоро се появиха този смазващ трейлър и този смазващ постер обаче, лентата нямаше как да не получи вниманието, което заслужава. За Trance Бойл отново си сътрудничи със сценариста на Trainspotting Джон Ходж.

0 коментара:

Публикуване на коментар